АВГУСТ

Август Октавиан (на латински: IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS), роден като Гай Октавий Турин и осиновен е от своя пра-вуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан (на латински: GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OCTAVIANVS) е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.
През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.
Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на завистта и личните амбиции на триумвирите. Октавиан успява да се възползва от зле премислен политически ход на Лепид, обвинява го в превишаване на пълномощия и в организиране на бунт, при което Лепид е изпратен в изгнание. Антоний се самоубива, след като е победен от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е..
Октавиан привидно възстановява Римската република, като властта е върната на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която формална република да бъде водена от едноличен владетел. Резултатът е Римската империя.
Императорството никога не е пост както диктаторската власт, която имат Цезар и Сула. По закон, Август притежава редица правомощия, дадени му от Сената, включително постът трибун на плебеите.[1] и цензор Октавиан е консул чак до 23 пр.н.е.. Неговата реална власт води началото си от финансовите успехи и ресурси, спечелени от завоюваните територии, изграждането на покровителствани отношения вътре в Империята, лоялността на много войници и ветерани, властта на многото почести, оказани от Сената и уважението на народа. Контролът на Август над много от римските легиони е заплаха за Сената и това му позволява да влияе на Сенатските решения. Със своята способност да елиминира сенатската опозиция чрез натиск, успява да накара Сената да се покорява на неговата върховна лидерска власт.
С управлението на Август започва ера на относителен мир, известен като Pax Romana, или Римски мир. Въпреки продължителните погранични войни, и продължилата година гражданска война, мирът в Средиземноморския свят цари повече от 2 века. Август разширява Римската империя, осигурява нейните граници чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, развива пътната мрежа с официална куриерска система, установява редовна войска (и малка военна флота), създава преторианска гвардия, официална полиция и сили за борба с пожарите в Рим. Голяма част от града е възстановен при Август. Той съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti), който оцелява до наши дни.
След смъртта си през 14 г. от н.е., Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий, в месец Август. Наследен е от своя доведен и осиновен син, Тиберий.
ТИБЕРИЙ

Тиберий Юлий Цезар Август (на латински: Tiberius Julius Caesar Augustus), роден като Тиберий Клавдий Нерон е римски император от 19 август 15 до 16 март 37.
Тиберий е син на Тиберий Нерон от знатното семейство на Клавдиите и Ливия Друзила, родена в богатия тогава квартал Палатин. Майка му има добри връзки с известни републикански семейства като Сервилиите, Емилиите и Ливиите, което прави Тиберий предопределен за политическа кариера.
През 39 пр.н.е. Ливия се развежда с мъжа си по настояване на Октавиан, който се оженва за нея и става осиновител на Тиберий. За пръв път се споменава името му в гражданската война между Марк Антоний и Октавиан през 32 пр.н.е.. След битката при Акциум участва в триумфалната процесия на Август.
Като член на семейството на Октавиан е напълно зависим от желанията му. През 20 пр.н.е. се жени за Випсания Агрипина, дъщеря на дясната ръка на Октавиан, Випсаний Агрипа. Когато става консул, се ражда синът му Юлий Цезар Друз.
Агрипа умира през 12 пр.н.е. и Тиберий е принуден от Октавиан да се разведе от любимата си жена и да се ожени за вдовицата на Агрипа- Юлия. Бракът не е щастлив и остава без деца. Повече от времето си Тиберий прекарва с военни походи в Германия и Панония, но през 6 пр.н.е. се оттегля от обществения живот и живее на остров Родос, въпреки несъгласието на Август.
През 2 пр.н.е. Юлия е обвинена в изневяра и бракът с Тиберий е разтрогнат. През това време внукът на Октавиан, Гай, вижда в лицето на Тиберий заплаха за престола си и му разрешава да се завърне в Рим при условие, че не се меси в обществения живот. Скоро обаче за кратко време умират и двамата внука на Октавиан, Гай и Луций, и плановете му за престолонаследник се провалят. Така Тиберий отново изниква на преден план, макар че Август съвсем не бил привързан към него.
Октавиан Август осиновява Тиберий през 4 н.е.
КАЛИГУЛА

Калигула или както е истинското му име Гай Цезар Германик, управлявал Рим от 37 до 41 година. Един от най-големите римски диктатори. Поданиците му го наричали Лудия император заради буйния му и чепат нрав, жесток деспотизъм и екстравагантна показност.
Гай Цезар е роден 31 август 12 година в днешно Анцио. Бил е убит през 41 година от охранителите си. Калигула е най-младият син на Германик и Агрипина Старата. Негов прапрадядо е Октавиан Август, чичо му е Клавдий, а прачичо - Тиберий.
Баща му Германик бил известен генерал в Рим. А Агрипина Старата - правнучка на Август. Била обожавана от жените в Империята и те й подражавали. Прозвището Калигула на малкия Гай Цезар лепнали легионерите от армията на баща му, с които той често си играел. Агрипина обличала Гай в малки войнишки дрехи и така воиниците започнали да го наричат "Калигула" заради малките обувки, част от костюма му. От латински Калигула означава ботушче.
През 14 година император Август се споминал. Тиберий се прицелил в императорския престол, но войниците от армията Германик щели да вдигнат бунт, противопоставяйки се на възкачването на Тиберий и искайки Германик да стане император.
Все пак Тиберий поема Империята и осиновява Германик, въпреки че не бил привързан към него заради популярността му сред римляните. Германик умира на 10 октомври 19 година. Предполага се, че бил отровен. След смъртта му Агрипина и Калигула заедно със сестрите му отиват да живеят при баба им, майката на Тиберий, Ливия. След което и при другата баба - Антония.
КЛАВДИЙ

Тиберий Клавдий Цезар Август Германик (на латински: Tiberius Claudius Caesar Augustus Germanicus), роден като Тиберий Клавдий Друз (на латински: Tiberius Claudius Drusus), от 4 доо 41 — Тиберий Клавдий Нерон Германик (на латински: Tiberius Claudius Nero Germanicus), понякога наричан — Клавдий I е римски император от Юлиево-Клавдиевата династия. Той управлява Римската империя в периода 24 януари 41 до 13 октомври 54.
Освен император, е и принцепс на Сенат, Велик понтифик (на латински: Pontifex Maximus), трибун (на латински: Tribuniciae potestatis), Баща на отечеството (на латински: Pater patriae) от януари 42г, петкратен консул (37, 42, 43, 47, 51 години), цензор (от 47 г.).
Пълният му титул към момента на смъртта му е:
Tiberius Claudius Caesar Augustus Germanicus, Pontifex Maximus, Tribuniciae potestatis XIV, Consul V, Imperator XXVII, Pater Patriae (Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, Велик понтифик, натоварен с властта на трибун 14 пъти, на консул - 5 пъти, на император - 26 пъти, Баща на Отечеството).
НЕРОН

Нерон Клавдий Цезар Август Германик (на латински: Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus), по рождение — Луций Домиций Ахенобарб (на латински: Lucius Domitius Ahenobarbus), от 50 до 54 г. — Нерон Клавдий Цезар Друз Германик (на латински: Nero Claudius Drusus Germanicus), най-известен под името Нерон е римски император от 13 октомври 54 г., последният от Юлиево-Клавдиевата династия.
Освен това е и принцепс на Римския Сенат, трибун (на латински: Tribuniciae potestatis), Баща на отечеството (на латински: Pater patriae), Велик понтифик (на латински: Pontifex Maximus) (от 55 г.), петкратен консул (през 55, 57, 58, 60, 68 години).
Пълният титул към момента на смъртта му е:
Imperator Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus, Pontifex Maximus, Tribuniciae potestatis XIV, Imperator XIII, Consul V, Pater Patriae (Нерон Клавдий Цезар Август Германик, Велик понтифик, натоварен с властта на трибун 14 пъти, властта на императора 13 пъти, петкратен консул, Баща на отечеството).
Нерон управлява в периода 54-68, като фокусира голяма част от вниманието си върху дипломацията, търговията и културата. По негово нареждане се построяват театри и се насърчават спортните състезания. Неговото царуване включва една успешна война и сключения мир с Партското царство, както и потушаване на въстание в Британия (60-61) и подобряване на отношенията с Гърция. Първата Римо-еврейска война (66-70) започва по време на царуването му. През 68г. военен преврат сваля Нерон от престола. Пред заплахата от убийство, той се самоубива на 9 юни 68г. Управлението на Нерон често е свързвано с тирания и екстравагантност. Той е известен с редица убийства, включително и тези на майка си и доведения си брат, и като императора, който "свири докато Рим изгаря" и като ранен гонител на християните. Това мнение се основава на оцелели основни източници от времето на неговото управление: Тацит, Светоний и Дион Касий. Малко оцелели източници го представят в благоприятна светлина. Някои източници, обаче, включително и посочените по-горе, го представят като император, който е популярен сред обикновените хора на Рим, особено в източната част. Проучването на Нерон е проблематично, тъй като някои съвременни историци поставят под съмнение достоверността на древните източници, при отчитане на тираничните актове на Нерон.
ГАЛБА

Сервий Сулпиций Галба е римски император от юни 68 г. до 15 януари 69 г. Той е първият, управлявал през Годината на четиримата императори.
Галба произхожда от знатна фамилия и разполага със значителни богатства, но не е свързан по никакъв начин с първите шест императора. Още като дете притежава необходимите качества и заложби и както Август, така и Тиберий предвиждат неговите бъдещи успехи. Претор през 20 г. и консул през 33 г. от н.е., Галба се радва на добра репутация в Галия, Германия, Африка и Испания заради военените си успехи, твърдостта и безпристрастността си. След смъртта на Калигула не се вслушва в съветите на близките си и не се опитва да застане начело на държавата, а служи вярно на Клавдий. През първата половина от управлението на Нерон не участва в политическия живот, докато през 61 г. императорът му поверява управлението на Тараконска Испания.
През пролетта на 68 г. узнава за намерението на Нерон да го убие, както и за въстанието на Юлий Виндекс в Галия, но разгрома и самоубийството на Юлий възвръщат нерешителността му. По-късно вестта, че Нумпидий Сабин, префектът на преторианците, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност. До този момент той се е обявил само за емисар на Сената и народа; след смъртта на Нерон получава и титлата Цезар и влиза тържествено в Рим. Първоначално се радва на подкрепата на Сената, но никога не успява да стане популярен сред народа и войската.
Бунтът сред легионите в Германия, които настояват пред Сената за избор на нов император, му позволява да осъзнае собствената си непопулярност. За да стабилизира ситуацията, Галба избира за помощник и наследник Луций Калпурний Пизон, човек, достоен за уважение; народът, обаче, отдава тази негова постъпка на страх, а преторианците остават отвратени.
Отон, управител на Лузитания, и един от най-старите поддръжници на Галба, ядосан, че не той е назначеният на мястото на Пизон, се обединява с преторианците и е провъзгласен за император. Галба, който накрай решава да се срещне със своите противници (по това време е толкова слаб, че се налага да дойде на носилка), е заклан.
През последната част от своето управление, Галба се показва като слаб и апатичен владетел. Тацит съвсем на място отбелязва, че всички биха считали Галба за добър император, при условие, че не бе станал такъв.
ОТОН

Марк Салвий Отон е римски император в периода 15 януари - 16 април 69 г.
Отон принадлежи към старо етруско благородническо семейство, живеещо във Ферентино, Етрурия. Първоначално Отон изглежда като един от най-непредпазливите благородници от обкръжението на Нерон. Добрите му отношения с императора са преустановени прз 58 г. заради една жена – Попея, разделена от съпруга си, за да стане любовница на Нерон. Благоприличието изисква Попея да бъде омъжена. Нерон, считайки, че не би възникнал проблем, решава да я омъжи за приятеля си Отон. Той, обаче, се влюбва в Попея и когато императорът я извиква, отказва да я изпрати при него. След множество молби и заплахи от страна на Нерон, бракът е анулиран, а Отон е изпратен като управител на Лузитания.
През следващите 10 години Отон остава в Лузитания и управлява с необикновена за времето си умереност. Когато през 68 г. съседът му Галба, управител на Тараконска Испания, се разбунтува срещу Нерон, Отон го придружава в Рим. Възможно е това действие да се разглежда като предизвикано от възмущението му към Нерон, но решаваща роля имат преди всичко личните му амбиции. Галба няма деца и Отон, поощряван и от предсказанията на астролозите, се надява да го наследи. Но през януари 69 г. Галба му доказва, че тези негови надежди са били съвсем неоснователни, като осиновява Луций Калпурний Пизон, съвсем случайно избран на едно заседание. По това време легионите в Германия отказват да положат традиционната клетва за вярност към Галба и обявяват бунт.
ВИТЕЛИЙ

Авъл Вителий Германик (на латински: Aulus Vitellius Germanicus), известен и само като Вителий е римски император от 16 април 69 до 22 декември на същата година.
Той е син на Луций Вителий, консул и управител на Сирия по време на управлението на Тиберий. Вителий е консул през 48 г. и (може би в периода 60 г.-61 г.) проконсул в Африка. Близък е със всички императори от Тиберий до Нерон. По сведения на Светоний като момче Вителий бил включен в императорската свита за удоволствия на остров Капри, именно на което се отдавало издигането на баща му. Бил сред приятелите на Калигула, но окуцял след като императора неволно го блъснал с колесницата си. Постоянен сътрапезник в пиршествата на Нерон Вителий се прочул с лакомията си. В края на 68 г. Галба, сред общото изумление го избира за главнокомандващ на войските в южна Германия. Тук Вителий си спечелва популярност сред подчинените благодарение на прекаленото си разточителство и винаги добро настроение, което се оказва фатално за дисциплината.
Вителий не би могъл да бъде наречен нито амбициозен, нито хитър, напротив, той е познат като мързеливец и човек твърде снизходителен към самия себе си, любител на яденето и пийването. Всъщност той дължи възкачването си на трона на Чечина и Фабий Валент, командири на два от легионите при Рейн. От тях двамата е организиран военен преврат и в началото на 69 г. Вителий е провъзгласен за император в Горна и Долна Германия.
Вителий никога не е признат за император от целия римски свят, въпреки че е приет от Сената и са му присъдени обичайните за един император почести. Отказва да вземе традиционната титла "цезар". Той влиза в Италия застанал начело на разпуснатите си и груби войници и превръща Рим в сцена, на която се разиграват множество бунтове, масови кланета и гладиаторски спектакли. Скоро след разпространяването на слуха, че войски от Източна Далмация и Илирия са признали за свой император Веспасиан, Вителий, изоставен от голяма част от поддръжниците си, поисква да се откаже от титлата император.
Казва се, че Вителий очаквал войските на Веспасиан в Мевания. Казва се също така, че оставката му е била приета от Прим, един от най-изтъкнатите поддръжници на Веспасиан, но че преторианците отказали да я приемат и го принудили да занесе отличителните за императора знаци в храма на богинята Конкордия. С пристигането на войските на Веспасиан в Рим, Вителий е изкаран от скривалището си и е убит пред насъбралата се тълпа.
Управлението на Вителий е колкото кратко, толкова и безразсъдно. Въпреки че демонстрира намерение да управлява разумно, той се намира изцяло под влиянието на Чечина и Валент.
ВЕСПАСИАН

Тит Флавий Веспасиан е първият император, успешно провъзгласен за такъв извън Рим. Това че се справил с далеч по некадърните си опоненти и спасил империята от разруха и сепаратизъм, както и трезвата му външна и вътрешна политика отдавна го е направила герой в моите очи...
Това е първият император, който не е благородник. А иначе произходът му е повече от скромен. Роден през 9 г. близо до г. Риети /Италия/. Посветил много години от живота си на военното дело - служил в римските войски в Тракия, управлявал Крит и Кирена. При император Клавдий командвал легионите в Германия, особено се отличил при инвазията в Британия през 43 г. и бил удостоен с триумф в Рим за успехите си. През 51 г. станал консул.
Успехите в държавната кариера, Веспасиан дължи преди всичко на своята енергична натура, трезвия си ум, предвидливостта и предпазливостта си. Тези му качества му помогнали да надживее управлението на Калигула, Клавдий и Нерон. по време на управлението на последния получил за управление провинция Африка, където не разбогатял особено и се върнал по-беден, отколкото заминал /доказателство за неговата честност и почтеност/. Веспасиан бил сред избраните да съпровождат Нерон на неговото "гастролно турне" из Гърция, но си навлякъл неприязънта на последния с това, че заспивал на представленията на императора.
През 67 г. обаче Нерон го назначил за главнокомандващ източните легиони, които трябвало да потушат въстанието на юдеите. Веспасиан обаче не бързал с военните действия, изчаквайки претендентите за престола /овакантен след самоубийството на Нерон/ да се избият помежду си. Източните легиони, а в последствие и тези в Илирия, Далмация, Мизия и Панония го обявили за император. При Кремона през 69 г. войските на Веспасиан разгромили тези на Вителий, а Рим бил превзет с щурм. Веспасиан не бързал да се прибира във Вечния град, а подсигурил източните граници на империята и продължил да превзема и разрушава съпротивляващите се еврейски градове. През 70 г. императорът пристигнал в Рим, а синът му Тит останал с най-добрите легиони и започнал обсадата на Йерусалим.
ТИТ

Тит Флавий Веспасиан (30 декември 39 г. - 13 септември, 81 г.) е император на Римската империя от 79 до 81 г. Той е най-големият син на император Веспасиан и Домицила Старша. Възпитанието си получава в двора на Цезарите и е близък приятел с Британик, син на император Клавдий. Служи в римската армия като военен трибун в провинциите Германия и Британия. Според Светоний, Тит се отличавал не само с воински умения, но и владеел ораторско майсторство, гръцки език, музика, поезия. Заема длъжността квестор. Участва в потушаванито на бунтовете в Юдея. Когато Веспасиан става император, Тит е негов префект, пръв помощник и съуправител. Като такъв той ръководи окончателното смазване на въстанието в Юдея и превземането на Йерусалим.
По времето на Тит е завършен строежа на Колизеума. Друго известно събитие, случило се при неговото управление, е изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), който залива с лава градовете Помпей и Херкулан, както и грандиозният пожар бушувал (по думите на Светоний) в Рим в продължение на дни. Към бедствията през краткото управление на Тит се добавя и разразилата се епидемия, вероятно от антракс.
Тит се стреми към популярност и добри отношения както със Сената, така и с народа на Рим. Въпреки лошата му първоначална слава, дължаща се на неговата жестокост като пълководец и преториански префект, след смъртта си той бива възхваляван като един от най-благородните и добродетелни императори. Умира мистериозно и неочаквано, вероятно от треска.
ДОМИЦИАН

Тит Флавий Домициан, известен само като Домициан е последният римски император от династията на Флавиите. Наричан е Imperator Caesar Domitianus Augustus или Imperator Domitianus Caesar Augustus. Домициан е син на Веспасиан и неговата съпруга Домицила и по-малък брат на Тит, когото наследява на императорския престол през 81 г. от н.е. Носи почетното название Германик (от 84 г.) и Princeps iuventutis ("Принцепс на младеците"), Велик понтифик, 9 пъти избиран за консул (от 83 до 88 и през 90, 92 и 95 г.), цензор (от 5 септември 85 г, — несменяем), 16-кратен трибун (от 13 септември 81 — ежегодно), авгур и член на колегията на Арвалските братя.
НЕРВА

Марк Кокцей Нерва е император на Древен Рим от 18 септември 96 до 27 януари 98. Основател е на династията на Антонините и е първият от „Петимата добри императори“.
След заговора за убийството на Домициан, Сенатът избира за император Нерва, който е един от най-възрастните сенатори. Тъй като е цивилен (по професия адвокат) Нерва няма популярност сред военните кръгове и затова осиновява наместника на Горна Германия, пълководецът Марк Улпий Траян. Двете години през които Нерва е император, той управлява заедно с Траян, а след неговата смърт Траян става император.
Нерва създава аграрен закон, с който се разпределят големи участъци земя между най-бедните жители, както и фонд за издръжка и възпитание на сираци и изоставени деца. Акведуктите на Италия, които снабдяват с вода жителите на основните градове са отремонтирани, реставрирани и възстановени, а снабдеността на Рим със зърно нараства. Временно са прекратени гладиаторските борби, което също допринася за подобряване състоянието на държавната хазна. Но според съвременниците му и според древноримския писател Тацит, той е слабоволев и няма голяма власт над преторианците. След като охраната на Нерва екзекутира с голяма жестокост пред очите му някои от конспираторите довели го на власт той се поболява. Умира най-вероятно от стрес, съчетан с възрастта му.
ТРАЯН

Марк Улпий Траян (на латински: Marcus Ulpius Traianus), (53-117), римски император, е роден в Италика (близо до съвременна Севиля в Испания), в семейството на виден държавен и военен деятел, по времето на император Веспасиан.
Бъдещият владетел рано постъпва във войската и дълги години е в действащата армия по границите на империята. През 89 г. командва легион в Испания, а през 91 г. император Домициан го назначава за консул. През 97 г. Нерва, за да угоди на армията, симпатизираща на Траян, го осиновява. След смъртта на Нерва (през 98 г.), той става император.
АДРИАН

Публий Елий Траян Адриан (Publius Aelius Traianus Hadrianus) (24 януари 76 г.- 10 юли 138 г.) е римски император от 117 г. до 138 г. след н.е. Той е един от т.нар. "Петима добри императори".
Адриан е роден в Италика, градче в Испания, в заможно семейство, но родителите му умират рано и той остава, когато е на десет години, сирак. Син е на Публий Елий Адриан Афер и на Паулина Стара. Баща му е син на сенатора и претора Елий Адриан Марулин Улпия, сестра на Марк Улпий Траян (бащата на император Траян). Брат е на Елия Домиция Паулина Млада (75-130), която става съпруга на Луций Юлий Урс Сервиан.
Отгледан е от Траян, негов далечен роднина, който приживе вероятно не го посочва официално за свой наследник (пред Сената), но го сгодява за своята племенница Сабина, дъщеря на Луций Вибий Сабин и Салонина Матидия (Матидия Старша), дъщеря на Улпия Марциана (сестрата на император Траян). След смъртта на Траян е обявено, че е осиновен и назначен за негов приемник. Има съмнения, че това става благодарение именно на Помпея Плотина, жената на Траян, която организира всичко, а наследяването на императорския трон е решено именно от нея, още повече, че тя дълги години подпомага кариерата на Адриан, който е неин любимец и му дава възможност да стигне до високи длъжности. Въпреки всичко това, горещата поддръжка от страна на армията, която го приветства като нов император, решава окончателно въпроса.
Бивш проконсул на Сирия, вече като император Адриан е наясно, че е невъзможно да продължи войната с Партската империя: вълненията в Египет, Кипър и Киренайка трябва да бъдат потушени, а и започвали нови в Юдея, Британия и Мавритания, имало нападения на сармати по Дунав.
АНТОНИЙ ПИЙ

Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (на латински Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius) е римски император от 138 до 161 г.
Антонин получава прозвището Пий („благочестив“) за предаността си към своя осиновител, император Адриан. Няма много документирани сведения за неговото управление, но вероятно това се дължи на относителното спокойствие и просперитет през този период, по-късно възхваляван като „Златния век на Рим“.
Наследник на благородническата фамилия Аврелии, Антонин прави успешна кариера на сенатор и управител на Сирия, достигайки консулство през 120 г., като става доверено лице на император Адриан, осиновил го през 138 г. Тогава Антонин бил задължен от Адриан да осинови Марк Аврелий и Марк Аний Вер, които било предвидено да станат императори след неговата смърт.
През своето управление Антонин успява да поддържа мира без да предприема големи походи и се справя с въстанията в провинциите Мавретания, Дакия, Египет и Германия, а в Британия, приблизително на 150 км северно от Адриановия вал, e построен още един вал против набезите на северните племена - скоти и пикти. Той получава името Антонинов вал, а в Рим издига паметна колона в чест на победите.
ЛУЦИЙ ВЕР

Луций Цеионий Комод Вер Арменски (на латински: Lucius Ceionius Commodus Verus Armeniacus), познат и само като Луций Вер е римски съимператор с Марк Аврелий в периода от 161 г. до смъртта си през 169 г. През 161 и 167 г. е консул.
Роден е през 130 г. и е син на Авидия и Луций Елий Цезар наследникът на Адриан починал преди него. През 138 г. младият Вер е осиновен от Антонин Пий, но за разлика от Марк Аврелий, който е осиновен по същото време, той не получава титлата цезар.
Когато през 161 г. Марк Аврелий се възкачва на трона, Вер незабавно става съимператор. Той е сгоден за Анниа Луцила - дъщерята на Аврелий, за която се жени през 164 г. и от която има 3 деца.
Въпреки че формално делял равна власт с Марк Аврелий, Вер не участвал реално в управлението. Отстъпвайки всички задължения и отговорности на своя съимператор той прекарвал времето си в пирове и удоволствия. Разкошният живот който водел струвал твърде скъпо на държавата а на него самия носела славата на прахосник и безделник. Подобно на Клавдий се обградил с много либертини които по-късно щели да манипулират управлението на Комод.
За да го избави от безпътния му начин на живот Аврелий изпратил Вер на изток срещу Партия, с която Рим водел война за контрол над Армения (162-165 г.). Луций Вер оставил военните действия в ръцете на военачалниците Авидий Касий и Стаций Приск а той самият се отдал на разюздани развлечения в Антиохия. В тази война е унищожен град Селевкия на река Тигър и дворците в партската столица Ктезифон са изравнени със земята от Авидий Касий през 164 г. Връщайки се от кампанията, Вер е удостоен с триумф и титлата Арменски.
Умира през 169 г. в Рим на връщане от съвместен поход с Марк Аврелий срещу германите.
МАРК АВРЕЛИЙ

Марк Аврелий Антонин (на латински: Marcus Aurelius Antoninus) е римски император и философ. Родил се е в Рим в семейство, имащо испански корени (и консули от предшествениците) - Аний Вер Старши. Син е на претора Марк Аний Вер и богатата Домиция Луцила, дъщеря на Публий Калвизий Тул Рузон (консул 109 г.) и Домиция Луцила Старша и роднина на император Адриан. Внук е по баща на Марк Аний Вер (три пъти консул) и на Рупилия Фаустина. Брат е на Ания Корнифиция Фаустина. Сестрата на баща му Фаустина Стара е съпруга на римския император Антонин Пий и майка на Фаустина Младша.
Шурей на бъдещия император Антонин Пий. Семейството му имало голямо грънчарско производство в покрайнините на Рим. При раждането си получил името Марк Аний Вер. Той се ползвал с благосклонността на императора Адриан, който лично се грижел за неговото възпитание и го готвил да заеме висшия пост в държавата. През 138 г. Адриан, на когото оставали само няколко месеца живот, осиновил Антонин Пий, но с условие, че той ще осинови веднага Марк (след осиновяването името му става Марк Елий Аврелий Вер и Луций Цейоний Комод, а през 130-169, след осиновяването, Луций Елий Аврелий Комод), като следващи кандидати за престола.
През 145 г. Марк Аврелий се оженил за братовчедката си Фаустина Младша, дъщерята на Антонин Пий и Фаустина Старша, която му родила 13 деца. Около 146-147 г. той спрял да се занимава с риторика и приел учението на Епиктет, като станал убеден стоик.
За живота на Марк Аврелий в този период до 161 г. практически нищо не е известно. След смъртта на Антонин Пий в 161 г., Марк Аврелий бил провъзгласен за император. Той веднага поискал от Сената да бъдат предоставени равни с неговите права на Луций Комод (той е известен още като император Луций Вер). Това бил първият случай на съвместен принципат в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите, дъщерята на Марк Аврелий - Ания Луцила била сгодена за Луций Комод.
КОМОД

Комод (Луций Аврелий Комод) е римски император, син на Марк Аврелий, последният представител на Антонините. Той е първият император "роден в пурпур" т.е. през управлението на баща си. Макар неопитен и психически неуравновесен, в първите години управлявал добре, благодарение на своите съветници. Впоследствие надделяла страстта към състезанията, към зрелищата и грижите за държавата били изоставени.
Отказвайки се от експанзионистична политика в други области на империята, сключил мир с даките и сарматите. По време на неговото управление имало вълнения в провинциите Британия, Германия и Дакия, но те били овладени с помощта на армията. Комод създал африканския флот.
Популистката му политика направила Комод почитан сред народа, но скоро станало ясно, че неговото управление слага края на епохата на т.нар, "петима добри императора". Груб, жесток, поклонник на зрелища, той практически не се занимавал с държавни дела. Годините на неговото управление се характеризират с огромни разхищения на държавните пари.
Държавното управление при Комод било силно занемарено и в упадък, финансите - вечно недостатъчни. Конфискацията на имущество на богати граждани само отлагало проблемите и натрупвало враждебност. Положението на хората се влошавало, икономиката била в застой. Ветеранът Матерн от Галия оглавил бунтовническа армия от дезертьори, роби и бедняци, превземал и ограбвал градове, освобождавал затворници. При опита си да се добере до Рим и да убие императора, армията на Матерн била разбита от крупни части на редовната войска.
Отличавал се с невероятна физика и външен вид, владеел до съвършенство да борави с меч, копие, лък и всякакъв друг вид оръжие. С това достойнствата му се изчерпват.
Древните историци поставят акцент върху покварената природа на Комод, като пренебрегват средата в която се е оформил. Майка му Фаустина Младша била известна с лекомислието и похотливостта си, а императорът рядко виждал сина си заради постоянните военни ангажименти. Комод имал още 9 сестри, той бил най-младият в семейството, родил се в годината когато баща му заел трона и веднага бил предопределен за наследник. Въпреки опитите на Марк Аврелий да възпита сина си според своите представи, той останал слабо образован, повърхностен и инфантилен, податлив на лошо влияние и скоро се опорочил под въздействие на обкръжението си.
Превърнал двора на Палатин в средище на изтънчен разврат и необуздан разкош, за разлика от разумните си предшественици, Комод не познавал задръжки и мярка.
В неговия харем имало няколкостотин жени и също толкова млади момченца. Според думите на съвременниците му, той изпробвал всички начини за разврат. Сред неговите пристрастия били носенето на женски дрехи и играта на лекар с препариране на живи хора. Бил близък с известния лекар Гален, който го посветил в тънкостите на човешкото тяло чрез аутопсии на живи и мъртви хора.
ПЕРТИНАКС

Публий Хелвидий Пертинакс е провъзгласен за римски император на сутринта след убийството на Комод на 31 декември 192 г.
Неговата кариера, преди да стане император, е документирана в Historia Augusta. Син е на освободения роб Хелвидий Сукцес. Пертинакс учи гръцка граматика, а после и сам започва да преподава. Но тъй като тази работа не му носи достатъчно пари, с помощта на Лолиан Авит, който е патрон на неговия баща, Пертинакс става центурион. След това, по време на управлението на император Антонин Пий, заминава за провинция Сирия като началник на кохорта. Става водач на легион, после управлява рейнската флотилия, а след това е сенатор и консул. Командва дунавската армия. Управлява последователно римските провинции Мизия, Дакия, Сирия, Британия и Африка. Занимава се с продоволствието на Рим и e градски префект.
Когато, след убийството на Комод, римския сенат го избира за император, Пертинакс предприема редица мерки за да укрепи положението в разклатената империя. Той разрешава на всеки да заеме толкова пустееща земя, колкото може да обработва. Опитва се да възстанови морала и порядките в преторианската гвардия, които са развалени при управлението на Комод. Неговата политика на икономии и строга дисциплина го прави много непопулярен сред армията и плебса в Рим. С думите "Предпочитам да управлявам една бедна Република но честно, отколкото да събирам пари по безчестен начин!" Пертинакс отказва да набави средства чрез проскрипции и конфискация на имущество на богати граждани както правят много тирани преди него.
Преторианците остават излъгани в очакването си да получат богати подаръци от императора и организират няколко неуспешни покушения срещу него. Връх на недоволството става убиването на няколко офицери, които подготвяли смъртта му. Въоръжени войници нахлуват в Палатинския дворец, където Пертинакс е убит след само около 80 дневно управление.
ДИДИЙ ЮЛИАН

Марк Дидий Север Юлиан (на латински: M. Didius Severus Iulianus) е римски император от 28 март до 1 юни 193 г., след като "купува" властта от преторианската гвардия, които убиват прешественика му.
Юлиан е син на Квинт Петроний Дидий Север и Емилия Клара.Негови братя са Дидий Прокул и Дидий Нумий Албин. Датата му на раждане според Касий Дион е 30 януари 133 г., и 2 февруари 137 г., според Historia Augusta. Отгледан е от Домиция Луцила, майката на римския император Марк Аврелий.С нейна помощ, той успява на много ранни години да стане част от vigintivirate, като първа стъпка към политическа кариера. Жени се за римлянка на име Манлия Скантила и около 153 г., тя ражда неговото единствено дете Дидия Клара.
Последователно заема постовете квестор, , след това едил, и после около 162 г. Дидий Юлиан става претор.
След убийството на Пертинакс преторианците обявили търг за императорският трон. Предложилият най-висока сума от пари във вид на подарък бил одобрен за император от гвардейските части и получил подкрепата им. Това бил богатия сенатор Дидий Юлиан, който дошъл пиян на търга и обещал по 25000 сестерции на войник.
СЕПТИМИЙ СЕВЕР

Луций Септимий Север (11 април 146 - 4 февруари 211) е римски император от 9 април 193 до 211 г. Неговото управление дава начало на нова епоха от развитието на империята, в която провинциалната периферия добива преимущество пред центъра Рим и започва да доминира във всички сфери на обществения и стопански живот. Той основава династията на Северите.
Луций Септимий Север е роден в Лептис Магна (62 мили югоизточно от Картаген, провинция Либия, на северния бряг на Африка) и умира в Еборакум (Йорк), в римската провинция Британия. Той е потомствен наследник на романизирана либо-финикийска или пуническа фамилия, факт който не пропуска да демонстрира като владетел: издигнал статуя на Ханибал в Рим, не прикривал африканският си акцент, а родната му сестра дори не говорела латински. Женен за сирийката Юлия Домна, баща на бъдещите императори Каракала и Гета.
Започнал кариерата си като дребен провинциален чиновник, през 172 г. император Марк Аврелий го прави сенатор. През 190 г. Септимий Север става консул, а през следващата година получава от император Комод (наследил на трона Марк Аврелий) командването на римските легиони в Панония.
След убийството на Комод римския сенат избрал за император Хелвидий Пертинакс, който бил зет на Марк Аврелий. Няколко седмици след избирането му обаче той бил убит. В Рим преторианците били подкупени за да издигнат Дидий Юлиан за император. В това време легионите в римската провинция Сирия провъзгласили Песцений Нигер, а тези на запад, в Британия и Галия обявили Клодий Албин. Дунавската армия, която била най-силна, издигнала за император Септимий Север. Разразила се жестока вътрешна борба за власт в империята продължила няколко години, в които провинциалният елит от различните части на империята формирал фракции, които се стремяли да наложат своя избраник с подкрепата на местните войски.
КАРАКАЛА

Каракала, роден като Луций Септимий Басиан и по-късно наречен Марк Аврелий Север Антонин Август e римски император през периода 211-217. Прякорът му идва от качулатите туники (вид ямурлук), които носел и раздавал на народа.
Роден е в Лугдунум (дн. Лион) през 186 в семейството на бъдещия император Септимий Север и Юлия Домна. Когато през 193 г. баща му се впуска в борбата за императорска власт, едва 8-годишен неговият син получава ранг цезар (ок. 195 - 196 г.) и го придружава през повечето време. След като Септимий Север окончателно утвърдил властта си над цялата империя, той издигнал Антонин Каракала в август (198), а на по-младия си син Гета дал ранг цезар. Двамата били определени за наследници, но не се понасяли и отношенията им постепенно се превърнали в непрестанна вражда. В детството си Каракала се отличавал с дружелюбен, весел и милостив характер. Когато пораснал, у него настъпила промяна - станал затворен, мрачен и раздразнителен, склонен към жестокост и коварство. Историците отдават тази промяна на сложната и напрегната обстановка, която заобикаляла младия престолонаследник. През 202 Антонин бил сгоден за Плавтила, дъщерята на преторианския префект Плотиан, но през 205 той бил уличен в заговор срещу императорското семейство и убит, а Плавтила била заточена на остров Липара. По-късно била убита по желание на Каракала, който никога не се оженил повече.
Колкото повече възмъжавал Каракала, толкова повече се усилвали отрицателните му качества и враждата с брат му Гета, комуто завиждал, че е любимец на баща им. През 208 - 211 г. братята придружили Септимий Север на поход срещу скотите и пиктите в Британия. Каракала показал острия си нрав в скандали с баща си и брат си, заплашвайки дори да ги убие. Това огорчило Север и ускорило болестта му, от която не след дълго починал. Преди да склопи очи старият император им завещал властта със заръката да бъдат щедри с армията и да не се карат. След края на похода братята се върнали в Рим отделно, а дворецът Палатин бил разделен на 2 части с 2 отделни входа. Всеки се опитвал да отрови другия, но безрезултатно. Двамата усилено привличали привърженици и, въпреки опитите на Юлия Домна да ги примири, те се готвели да поделят империята, като Каракала щял да вземе западната част, а Гета изтока.
ГЕТА

Публий (Луций) Септимий Гета е римски император, заедно с баща си Септимий Север и по-големия си брат Каракала в периода 209-211 г..
Роден няколко години след брат си докато Септимий Север бил още провинциален чиновник, Гета също бил предопределен за наследник не без инициативата на майка си, но той бил винаги на заден план след Каракала. От ранни години между двамата братя съществувала вражда която по-късно добила драматичен облик и станала причина за убийството на Гета от собствения му брат.
Съществуващото съперничество и взаимна неприязън между Каракала и Гета нарастнала след като Септимий Север споделил със сина си властта на августите (209) и така го изравнил по ранг с брат му (Гета бил дотогава само цезар). За пред обществото императора бил изградил образа на сплотено и щастливо семейство, но въпреки това постоянно лъсвали дрязгите в него, който Север напразно се опитвал да заличи.
Тримата съвладетели водили заедно похода в Британия, където след смъртта на баща си (февруари 211) братята наследили заедно властта над Римската държава. Двамата прекратили войната възможно най-бързо и се върнали в Рим като минали по различни пътища и празнували два отделни триумфа. По пътя всеки се опитвал да подкупи готвачите да отровят храната на другия и изпращал съгледвачи и убийци, но никой не успявал да убие другия поради силната охрана. Каракала и Гета разделили дори двореца на Палатин и въпреки опитите на Юлия Домна да ги вразуми обмисляли разделение на цялата империя.
MACRINUS

Маркъс Opellius Macrinus (около 165 - юни 218) е римски император за четиринадесет месеца в 217 и 218. Macrinus was the first emperor to become so without membership in the senatorial class. Macrinus е първият император да стане това без членство в сенатски клас. Macrinus was of Berber descent . Macrinus е от берберски произход.
DIADUMEDIAN

Диадумениан е римски император, цезар (217 г.-218 г.), август (218), син на Макрин (217 г. - 218 г.). Баща му споделил титлата на владетел с малолетния си син, за да спечели симпатиите на войниците, сред които се говорело че, се е появил на бял свят с родилна ципа на главата, имаща формата на императорски венец. Името Диадумениан означава "увенчан". След падането на Макрин, неговият син бил намерен и убит от войниците на Елагабал, който получил главата му като трофей.
АЛЕКСАНДЪР СЕВЕР

Александър Север (Marcus Aurelius Severus Alexander), роден като Марк Юлий Гесий Алексиан, е римски император от династията на Северите, който управлява от 222 до 235. Син е на сирийския провинциален магистрат Гесий Марциан и Юлия Мамея, дъщеря на Юлия Меса, по-голямата сестра на императрица Юлия Домна. Далечен роднина на Септимий Север, като император той приема от преторианците неговото фамилно име, за да придаде повече авторитет на управлението си.
Баба му Юлия Меса твърдяла че той и братовчед му Елагабал са незаконни синове на Каракала, за да спечели лоялността на войниците срещу узурпатора Макрин. Когато Елагабал бил обявен за император цялото семейство се преместило да живее в Рим. Скоро обаче управлението на малолетния владетел се оказало провал поради неговата неконтролируема ексцентричност. С цел да запази властта в рамките на фамилията пресметливата Меса организирала убийството и замяната на Елагабал с доста по-послушния и умерен Алексиан, който променил името си на Александър Север. Непълнолетният император бил изцяло под контрола на своята баба, а след нейната смърт фактическия управник била неговата властна майка Юлия Мамея. Макар добронамерен и способен Александър Север бил много отстъпчив и безхарактерен. Дълго след като станал пълнолетен той се подчинявал на майка си, която вземала всички решения вместо него.
КОНСТАНТИН I ВЕЛИКИ

Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 280 г.[1]–22 май 337 г. от н.е.), по-известен като Константин I (в римокатолическия свят) и Константин Велики или Свети Константин (в източноправославния свят), е римски император, провъзгласен за Август от войските си през 306 година, който управлява Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император, чийто Милански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.
|